Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.

Крепостта е служела за защита на местния владетел през почти цялото Средновековие.

Живял някога български болярин, който бил заможен и много имотен. Обширните му владения се простирали на територии от Карпатите до Стара планина. Той имал три дъщери - Вида, Гъмза и Кула. Когато се споминал, те разделили бащините имоти помежду си. Едната сестра Кула се задомила на територията на сегашния български град Кула, другата сестра - Гъмза се омъжила в Сърбия в земите на днешен Гъмзиград. Но двете девойки прибързали в избора си на съпруг и случили на лоши мъже, които пропилели бащиното им наследство с лека ръка и изгубили всичко. Най-възрастната сестра от трите - Вида не се задомила, а останала цял живот сама. Тя изградила със собствени средства замък, където доживяла до дълбока старост. Крепостното укрепление успешно защитавало поданниците и земите й от чужди нападения. След смъртта на Вида в знак на благодарност местните хора нарекли замъка Баба Вида или Бабини Видини кули. Крепостта е известна така и до наши дни.^[1]

Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин.

Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е най-укрепената част от Видинската градска крепост – наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара. Състои се от 2 основни стени (в 2 концентрични четириъгълника) и 4 кули. Външните стени са опасани с ров с вода, над който е имало повдиган мост (сега е каменен) към входа на крепостта.

Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримскинаблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.

Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Сред костните останки от 8-17 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представлява намирането на останки от домашна пуйка(Meleagris gallopavo f. domestica) – сред най-ранните в страната^[2].

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 веккрепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тъй като крепостта е отворена и за туристически посещения, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото ѝ състояние вид.

Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС(има печат на БТС). В галерията между външната и вътрешната стена откъм Дунав е изградена сцена за летен театър.

• Крепостта Баба Вида
• 

  Изглед отвън

• 

  Макет на крепостта (гледана от юг, откъм река Дунав)

• 

  Изглед от горното ниво

• 

  Изглед от вътрешния двор

• 

  План на крепостта (реката е отдясно)

• 

  Възстановка в музея

• 

  Възстановен таран

• 

  Летният театър

• 

  Снимка от 1920 – 1930 г.