Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2018 09:56 - Вероизповедание на старите българи според Добри Войников 1861 г.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1443 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.07.2020 19:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от:

КРАТКА Българска история, Добри Войников. Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861, Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-2-4, Издателство ГУТА-Н, 30.05.2017, София, 100 стр. Цена 10 лв. 0.146 kg.

https://www.book.store.bg/p201500/kratka-bylgarska-istoria-dobri-vojnikov.html

https://ciela.com/kratka-balgarska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45576#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F

image

IV. ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

Старобългарското вероизповедание, което се е предало от азиатските народи, а именно от индийците, може да се раздели на еднобожие и многобожие.

(Бележка Колев: най-старата гръцка и латинска литература показва че тракийското религиозно обяснение на света е експортирано при елини, латини, народите на Мала Азия, персия включително и Индия, а не обратното) На еднобожие, защото старите са вярвали в едно най-силно същество, което е създало небето и земята. На многобожие – защото изповядвали едно божество на доброто, а друго - на злото. Първото от тях давало всяко добро благополучие на света, а второто изливало всичките злини и злочестия. На многобожие – защото по причини на природните явления и случки са вярвали в още много други божества, мъжки и женски, от които едни били добри, защото награждавали хората с доброчестия и спомагали в работите им, та оттам е останал обичаят да казват и днес българите: „Помага Бог“, а другите били зли, защото наказвали хората със злочестия и ги препятствали в работите им.

Българите, както и другите славянски племена са почитали за пръв бог Гръмник или Перун, който владеел над облаците и моретата, правил обичайно гръмотевиците и давал дъжд. Нему принасяли жертви особено когато щели да пътуват или да отиват на бой. От всички други кумири те са уважавали най-много него и са имали изображения със сребърни глави, а брадата висяла златна. Обредите, които са се извършвали в чест на този бог, се извършвали тържествено и въобще на сборове в определени дни през годината. Гръмникът се е наричал Перун.

Бял Бог бил богът на светлината, който владеел денем. Той бил началото на доброто и давал на хората всички добрини, благополучия и благоденствие. Заради това българите, когато започвали работа, са му принасяли жертва и са го молели да им дари добра среща и успех в предприятието.

Черен Бог, или Ахарон, е бил богът на тъмнината и владеел нощем. Като начало на всяко зло той причинявал всички злини, опасности и злощастия. Затова всякак трябвало да му се поднесат специални жертви и да му се моли човек да не излива лошавината си над него и над работата му, и да не го оставя в злополучие.

Световид, или Свянтовид, владеел в четирите точки на света. Той можел да види от изток до запад и от пладне до полунощ. Знаел всичко що се случва по целия свят и нищо не могло да се укрие от него. Другите богове научавали от него за добрите и лошите работи на хората, та едни награждавали, а други наказвали.

Сур се почитал, както се почита и днес богът на годината. Нашите прадеди имали през годината един определен ден, в който се извършвали тържествените обреди в чест на този бог. От това е останало да казват българите днес: „ Сурва година!” и да празнуват празника Сурвакден, Суровден или Сурваки като начало на годината. А от обредите, които са останали в чест на бога Сура, са се запазили до днешни времена само Кадената вечер и Богородица.

Колед или Колада е бил бог на земята и на домашните веселия и радости. И за него нашите предци си имали определен празник в средата на зимата, тоест на 24 декември. В този ден се правели много весели сборове, принасяли са се особени жертви и са се извършвали различни обреди за слава на този бог. Неговият празник в същия ден е достигнал да се споменува и от нас. От обредите му са останали само Бъдни вечер, а от обичаите са останали у нас коледните песни, които са се пеели някога в чест на този бог, още и коледуването на момчетата.

Освен в тези, нашите прадеди са вярвали и още в много други богове. Такъв е бил Дажд-Бог – бога на хляба и солта, Водник – бог на моретата, изповядвали са се още и други малки богове, наречени с едно общо име чортове.

Между многобожието българите са вярвали и в някои женски божества като в Жив – бога на земеделието, градинарството, лозарството и въобще на земните произведения. Мора и Морана – богиня на смъртта, Лада и Леля - първата била богиня на любовта и покровителка на съпружеството, а втората се славила като божество на обичта, милостта и брака. И до днес в старите любовни и сватбени народни песни често се споменават имената на двете богини Лада и Леля.

Освен тия божества българите са си въобразявали и Горска-Дива – богиня на овчарството. Тя владеела по горите и полетата и покровителствала пастири и юнаци, които ѝ принасяли жертва и я викали на помощ в техните пътувания и предприятия. След казаната богиня идват и вили и русалки – малки божества, които се носели по водите като някакви въздушни същества и посред нощ са пеели толкова сладко, че с това привличали пътниците, та падали във водата, поледници, които излизали по сред пладне та правили добро и зло на хората. Най-сетне самодиви и юди, които обитавали денем в пустите места и пещерите, а нощем ходили из градищата и селата, за да причиняват разни злини и болести на хората. Юдите живеели особено по изворите и кладенците. Имената на тия малки божества се чуват и до днес в бабешките баения и приказки.

Нашите предци, въпреки че били езичници, някак си вярвали, че душата е безсмъртна и че има награда както за доброто, тъй и наказание за злото. Когато нападала болест или трябвало да тръгнат на война, тогава обещавали на боговете жертви за спасение на живота си. Подобно, когато се освобождавали от опасност или възтържествували в бой, клали волове, крави, телета и други домашни животни като благодарствена жертва на боговете. При всяко принасяне на жертва техните жреци и мъдреци са били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, които са принесли жертвата. От тоя обичай е останало нещо и днес, та когато се яде някъде агне, да се гледа на плешките му и да се предсказва от някого бъдещата чест на домакина.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960002
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031