Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09 09:30 - История на рода Дуло преди Христа (част 1)
Автор: kzone Категория: История   
Прочетен: 436 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди хиляди години древните хора не са можели да си обяснят много от нещата, които знаем днес. Те не са имали нашите напреднали технологии, но пък са създавали легенди, чрез които да интерпретират природните явления, общественото устройство и всичко случващо се около тях. Легендите са това, което днес познаваме като митове. Произходът на хората не правел изключение. Те приемали своето потекло като неразривна част от историята си и сакрална реликва за достойнство и самоуважение.

Всички знаем за вълчицата, отгледала основателите на Рим – Ромул и Рем. Чували сме и за троянеца Парис, който бил откърмен от мечка в гората. Има още много такива примери – за царя на персите Кир и този на испанците – Гобиас. Чрез необикновените качества, които наследяват от бащата на рода си, те се докосват до свръхчовешкото и стават богоизбрани. Така народите, които са имали легенда за своя произход са се отличавали от тези, който нямат и това им придавало превъзходство. Техният родоначалник им е предал силата, която е придобил от животното.

Така тези истории са били използвани за внушаване на патриотична гордост, както в битки и сражения, така и в бита. А също са всявали респект у враговете, защото всичко, което е свързано с боговете е будило страх в хората. Легендите до толкова са се запечатали в умовете на хората, че са се съхранили до днес и ние все още ги разказваме на децата. Макар вече развенчани, те продължават да имат своята сила и придават обаяние на историята.

За съжаление митът за българския произход не е имал този късмет. Дали заради изгубени писмени сведения или заради нещо друго, но така или иначе той се е размил във вековете на възходи и падения. Чужди автори, обаче, са успели да увековечат поне част от тази красива приказка. Приказка, защото в нея присъства не някое страшно животно, а свещената и благородна кошута. Но откъде всъщност знаем за тази легенда?

През миналия век беше открита литовска хроника, датираща вероятно от 14-15в. Тя събира в себе си няколко такива легенди – за Кир, Ромул и Рем и др. Според нея „ князът мизийски, сиреч български е бил откърмен в гората от кошута, след като е бил захвърлен в пущинака да загине”. Друг вариант на същата легенда е спомената от Прокопий Кесарийски. Той разказва как една вълшебна сърна посочила пътя на утригурите и кутригурите през плитчина в Меотидското езеро. Дотогава те мислели, че е невъзможно да се премине, но благодарение на животното отркили необятни хоризонти. Според по-късни интерпретации легендата звучи така: „Едно дете било отвлечено от лоши хора. По пътя толкова плакало и пищяло, че те решили да го оставят в гората. Тогава една милостива кошута се погрижила за него и го откърмила със своето мляко. Благодарение на силата, която се крие в кърмата на животното той пораснал силен и смел юнак. Избивал всички лоши хора, които правели зло на хората. Бил благороден, мъдър и добър, с благи очи на кошута. Прочул се в цялото царство и за жена му била дадена най-красивата девойка. Те създали огромно потомство. На смъртния си одър, когато семейството му станало много голямо, те го попитали как ще се казва родът им. Тогава той им дал необикновено име, което никой друг народ не може да произнесе и да се нарече така. Име което ще се запази вечно – българи.” 

До тук с легендите, сега фактите:

Именник на българските ханове
Поддръжниците на една сравнително нова теория за произхода на българите – иранската, смятат че това е Авитохол – първият владетел от именника на българските ханове. Според този документ Авитохол е живял 300г. Това, разбира се, е митологизирано. Това заключение те правят от тълкуването на двата корена на името му според най-древния ирански език – санскрит. Думата Ави според тях е дива овца – животно, близко до сърната, а думата ТОКО – син, потомък. Сред памирските народи думата за сърна е АФИ, а ТОХЪЛ отново е син, потомък. Така буквално името означава „син на сърна”, „потомък на сърна”. Както повечето неща в историята ни и това не е доказано със сигурност и историците все още спорят. 

Авитохол се утъждествява с „Бича Божи” Атила. Това заключение се прави от няколко факта. Първо годината – през 453г. умира хунският вожд, а според изчисленията тогава приключва управлението на първия български владетел. От името на Атила не се извежда това на Авитохол и обратно. Обяснението е, че Атила е прякор, които се тълкува като „бащица”, а Авитохол е рожденното му име. Същото нещо се отнася и за синовете му.

Вторият, също митологизиран владетел е Ирник, живял 150 години. Той също произхожда от рода Дуло и също като Авитохол започва своето управление в годината на змията. Това е най-малкият син на Атила – Ернак или Ернах. Според историята обаче, наследник е най-големия син Елак, който умира година след баща си, а след това царството на хуните е разделено между въпросният Ернах/Ернах и средния Денгизих. Друг аргумент е сведението, което отново дава византийския хронист Прокопий Кесарийски. В него той отбелязва, че Ернак /най-малкият син на Атила/ имал двама сина: „…единият се казвал Утигур, а другият Кутригур. След смъртта на баща им те си разделили властта и дали имената си на управляваните от тях племена, така че дори и днес някои от тях се наричат утигури, а други – кутригури. Исторически доказан факт. От тези 2 племена и тяхното обединение по-късно се създава Стара Велика България на хан Кубрат и неговите наследници в лицето на Аспарух и братята му”. Всички от рода Дуло.

Това е най-разпространената съществуваща хипотеза подплътена с реални исторически факти за произхода на древните прото българи.



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kzone
Категория: Други
Прочетен: 50142
Постинги: 72
Коментари: 72
Гласове: 131
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031