Разположен до нашето Черно море, носител на столетия цивилизации и преминал през всички изпитания, които времето е поставяло пред нашата родина, той е невероятен. Трудно  е да се опише точно защо и в какво е невероятен и като че ли приказен- това трябва да се почувства.

                Облъхва те в този град един мириз на море, който носи една наслада, един оптимизъм, един дух, който никъде другаде няма да усетиш. Красивите и чисти улици и спретнатият център като че ли се вливат в този приказен мириз на море. И лъха едно спокойствие и сигурност, великолепната Морска градина е като един притегателен център, в който може и ти да усетиш себе си като част от морето, да изпиташ една вътрешна душевна наслада, да вкусиш от аромата на море, да се почувстваш като че се намираш на едно райско място. Да вървиш по моста, събрал в себе си една енергия, която те зарежда, да погледаш морето- така спокойно и в същото време то е тук господар- приятен и благ дори, въпреки соленият си вкус.

                Вечер да видиш светлинките на кораби, които мъждукат над протегналата се докъдето поглед стига необятна морска шир, да чуеш тихият плясък на вълните в брега и да се потопиш в своите мисли и мечти.

                Бургас- красив, мечтателен, един от чистите градове, който като че с всеки изминал месец става все по-красив. Да го обиколиш дори пеша- наслада, и да усетиш спокойствието, с което той те изпълва, да усетиш като че по друг и още по-близък начин любимият човек до себе си.

                Тихо, като коте да се наслаждаваш на това щастие и на този град, с който равен няма. Няма, защото е изпълнен, защото вдъхновява, защото дава това, което ти е липсвало и за което си копнеел, без да го усещаш. Да изпитваш и наслада, вдъхвайки от морският мириз, разхождайки се из малките улички в центъра, вечер тихо край теб да преминават за никъде не бързащи автомобили. Да се влееш в спокойният ритъм на този град, усетил твоето вдъхновение, твоето вътрешно спокойствие, което си намерил в неговите предели, в неговата красота и вътрешната топлина от близостта на любимия човек.

                Да отидеш до една от перлите на Бургас- островът Света Анастасия- толкова малък, но толкова по своему красив, очарователен и като че ли  и той ти дава някаква наслада- само да стъпиш на него, да усетиш това като едно приключение, и да искаш отново да отидеш там. Леко корабчето за островчето да те полюшва, да чуеш плясъкът на вълните в неговият борд, като че ли се гмурваш в самото море и като че ли целият Бургас и неговият дух са се събрали в това малко пространство, носещо се над вълните.

                На морската гара също непрекъснато като да бди над всеки, който е на нея един приключенски дух, едно спокойствие, едно преклонение пред мощните и изглеждащи тромави, но в същото време много пъргави и маневрени влекачи, които някак неориентирано и на пръв поглед безцелно правят някакви маневри из пристанището- неразбираеми, дори тайнствени.

                И сутрин да те буди песента на ранобудните птици, неспирните, посрещащи изгрева викове на гларусите. И да усетиш свежестта и дъхът на утринното море, разпрострял се над целият град, който като че дирижира спокойствието на града.

                Неизчерпаем, вдъхновяващ, съчетал в едно спокойствието, красотата, чистотата, и пазен от цялата необятна морска шир. Бургас е един уникален град, град, в който се чувстваш добре и от който непрестанно черпиш удоволствие и вдъхновение.