За много хора написаното няма да е забавно и смешно, но "човек е оцелял, защото се е смял" ! Да живееш не е лесно, но и смъртта създава проблеми, погребението е трудна задача, особено за „бедните” близки, ако живеят в някой по- голям град. За София например, минимум ви трябват 1500 лева, без да включвам откупуване на място за вечни времена. Затова старите хора заделят по някой лев , за да се отсрамят „бедните” роднини и наследници без задължения, спазвайки ритуала и правилата. Някои грижливо си заделят по-хубави, чисти дрехи и аксесоари, без да отчитат модните тенденции в момента на смъртта. Най- засегнати са скъперниците и лентяите, които са изпукали всичко, което са изчукали и с ужас остановяват, че и наследство няма ! Тогава започва суетнята и търсенето на жертви и балами, които да платят сметката. Това може да ги доведе до умопомрачение и делириум, до инфаркти и инсулти. За мен смъртта е предстоящо, актуално събитие и едва ли дълго, ще успявам да се крия от нея. Усетих, че т.н. „близки” са притеснени от предстоящите разходи, това важи почти за всички хора, затова тук ще ви опиша как да минимизирате разходите по всяко погребение ! Процедурата е следната: Регистрирате адресно смъртника в някое близко село, където гробовете не се заплащат. Плащате на местните гробари да изкопаят гроб за 50 -70 лева. Транспортирате покойника до там седнал с частната си кола и привързан към седалката с колана ! В колата може да се качат на останалите места т.н. опечалени, но те не са нужни въобще, за нищо ! Обявявате покойника за мюсюлманин и го предавате гол, увит в чаршаф на гробарите с което пестите от ковчег и аксесоари ! Те го претъркалват в дупката и заравят, като поставят някакъв камък отгоре, без паметници, надписи, опечаляване и ореваване ! Има и още по- евтин вариант, ако имате собствено място в регулация, тогава сами копаете дупката и заравяте трупа там, може и да го изгорите на импровизирана клада ! В България, напълно демократично, след смъртния акт и прекратяване на пенсията, никой не се интересува от съдбата и бъдещето на трупа !? Така, че не се плашете относно разходите „Дупе знае 2 и 200 !”! Погребението е нищожен проблем, много, несравнимо по- трудно, е на жив човек да кажеш добра дума, да го уважиш, да му благодариш за положените безкористни усилия и труд ! Да не говорим за чуството на страдание, обич и печал по неговата загуба, защото за това е нужно да бъдеш човек, което все по- рядко се среща !
ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА ИСКАМ ДА СПО...
Митове и ритуали- смисъл и въздействие