ЛУКАШЕНКО: МОЖЕМ БЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯ И БЕЗ НАТО



„Готов ли сте да преговаряте с лидерите на опозицията /либералната и прозападна/ и за какво бихте преговаряли?“
На този въпрос, зададен му от руски журналист на 9 септември 2020 година, президентът на Беларус Александър Лукашенко отговаря така:
Няма какво да разговарям с тези лидери, които обявиха двете „реформаторски“ програми. Какво да обсъждам с тях? Дали трябва да се разговаря на руски език в Беларус – че той е официален за страната език /и има при нас още един, втори официален – белоруският език/.
За държавните предпрития ли да преговарям с опозицията? Тези предприятия, които работят добре сега, а те искат да ги нарежат на парчета и да ги дадат на външни инвеститори. Искат да преминем към приватизация. Знаете ли какво ще последва тогава? Ще бъдат съкратени половината работници, просто ще ги оставят на улицата, без препитание. Например, за държавната БелАвтоМАЗ /“Белоруският автостроителен завод“ – световен производител на тежкотоварни камиони и автобуси/. На нас ще оставят да завиваме гайките /грубата работа/, а инженерно-конструктурската дейност ще бъде изнесена извън страната ни – в Германия или при компанията „Волво“. Натам и ще потеглят висококлалифицираните ни кадри. Това ли искаме? Това аз не искам. Ето защо и няма как да разговарям с опозицията на темата за тези външни инвеститори.
Или по друга точка политиката на опозицията – да се въведе платено здравеопазване и образование. Ами, ако ние днес имахме платено, частно здравеопазване, а не държавно и безплатно, знаете ли какво щеше да се случи в условията на КОВИД-19 пандемията? Щяхме да имаме много жертви на вируса. Вижте примерите там, където е платено то – в Европа и САЩ. Имаш пари – лекуват те, нямаш – оставаш без лечение. Да не говорим за една страна /има предвид Италия/, която постави абсурдната дилема кой да живее и кой да мре от вируса – възрастните хора не са приоритет, младите ще се оправят сами, а само можещите да платят от своя джоб – за тях има грижи. Това с платената медицина го няма сега в Беларус. И какво, да седна да преговарям с опозицията да го въведем и при нас ли?!
Или за платеното образование, което те искат. Сега при нас е така – и богатите и бедните имат достъп до образованието. Следим и поддържаме това да е така, да има равнопоставеност. За образованието при нас не се плаща, то е държавно.
И още една важна тема. Опозицията поставя въпроса Беларус да напусне ОДКС – Организацията на договора за колективна сигурност, който е военен съюз между Русия, Беларус и някои други бивши съветски държави. Знаете ли тогава какво ще се случи? Първо, руското оръжие, което сега купуваме на изгодни цени, ще ни бъде продавано на много по-високи, международни цени. Става дума за самолети, танкове, хеликоптери, БТР-и, автоматично оръжие. Така – и те ще продължат по-нататък: Беларус да стане член на НАТО. Тогава какво? Разбира се, САЩ ще ни доставят боклучаво оръжие. Е, мислите ли, че ние ще разполагаме със собствена армия тогава? Не, разбира се, че няма да имаме такава. А ето и друг момент – дали за Русия ще е приятно, приемливо тогава американски оръжия, да кажем, танкове оттук да бъдат насочени право към руския град/област Смоленск? Нямам съмнения, че Русия няма да допусне това. А каква ще е съдбата тогава на Беларус при такъв опозиционен сценарий – нима ние трябва да се превръщаме във фронтова държава, в арена на бъдещ сблъсък между Русия и НАТО?!
Предвид на всичко това – е, с каква опозиция да преговарям и за какво?