Какви са версиите за Розетата..

1. Календарно и астрономическо средство (Основна теория) Седемте лъча съответстват на седемте небесни тела (планети), известни в древността. В древнобългарския календар и светоглед всяка планета е управлявала определен ден от седмицата:   Начин на използване:  Розетата вероятно е служела за пресмятане на дните, определяне на благоприятни периоди или за астрономически наблюдения. Познавайки циклите на небесните тела, прабългарите са изчислявали точното време за сеитба, жътва, военни походи или важни държавни дела.

   2. Жречески инструмент за гадаене и ритуали Много изследователи я наричат „Звездата на магите“ (или шаманите).   Начин на използване: Прабългарските колобри (жреци) са използвали медальона за гадаене на бъдещето или за тълкуване на волята на Тангра. Чрез комбиниране на символите по лъчите, завъртане на предмета или съпоставяне на знаците спрямо звездното небе, те са взимали решения с „космическо право“.

   3. Мощен защитен амулет (Торс за сила) Според вярванията на древните българи, Вселената се задвижва и контролира от небесния баланс.    Начин на използване: Носена на гърдите на владетел, висш аристократ или жрец, розетата е действала като личен щит. Тя е трябвало да концентрира енергията на седемте планети и върховния бог (чрез централния знак  IYI ), като носи на притежателя си здраве, мъдрост, военна сила и късмет.  

  4. Държавен печат или отличителен знак Малките размери (около 3.8 см) и изработката от бронз я правят удобна за практическо маркиране.    Начин на използване: Съществува хипотеза, че плоската задна страна със знака IYI (символ на рода Дуло и държавната власт) е можело да се използва като матрица или печат за подпечатване на важни документи, восъчни или глинени отпечатъци.   Накратко: Розетата е била своеобразен джобен компютър и духовен компас на древността — средство за изчисляване на времето, инструмент за магически ритуали и висш символ на властта, свързващ земния владетел с космическия ред.





Какво мисля..

     1. Какво е била според мен?
Не мисля, че е била само календар или само амулет. Разделянето на науката от мистиката е модерно явление. За прабългарите през IX век астрономията, религията, държавната власт и магията са били едно и също нещо. Затова смятам, че Розетата е била висш инструмент за легитимация на властта и вземане на решения. Тя най-вероятно е принадлежала на самия владетел (хан/кан) или на неговия най-високопоставен духовен съветник (колобър).  
   
      2. Моето тълкуване на символиката и употребата Ако погледнем подредбата, тя е затворена система. Моето виждане за нейното функциониране се основава на три нива:   Центърът (IYI): Това е котвата. Базовата реалност. Символът на рода Дуло, на Тангра или просто на Великата сила, която държи българската държава. Тя е в средата, защото всичко останало се върти около нея.   Седемте лъча (Планетите): Те представляват динамиката на времето и съдбата. Животът не е статичен — той се влияе от Слънцето, Луната и петте видими планети.  

    Връзката между тях: Носещият розетата е вярвал, че държи в ръката си модел на Вселената. Когато е трябвало да се вземе съдбоносно решение — например „Да започнем ли война с Византия този вторник?“ — притежателят ѝ не е гадаел на сляпо. Той е гледал кой лъч (кой ден и кое небесно тяло) съответства на момента и как това се свързва с централния държавен символ.

   Защо е толкова малка? Фактът, че е изработена толкова прецизно, но е с размер под 4 см, ми говори за конфиденциалност. Това не е бил паметник за пред народа. Това е бил предмет за „вътрешния кръг“. Нещо, което се носи скрито под дрехите или се държи в дланта по време на съвет, за да напомня на владетеля, че неговите решения трябва да бъдат в синхрон с космическия ред (законите на небето), за да има държавата успех на земята.

    Накратко: За мен Розетата е символ на суверенитет и космическо право — доказателство, че ранната българска държава е притежавала дълбока, структурирана философия, която е свързвала битието, времето и политиката в едно цяло.


За ДУЛО и за ТАНГРА...

Ето какво знаем от историческа и археологическа гледна точка за рода Дуло и за бог Тангра – двата стълба, върху които се крепи държавната и духовната власт на ранна България.  
 
     Родът Дуло: Свещената династия Дуло е управляващият клан, който поставя основите на българската държавност. В представите на прабългарите това не е просто политическа фамилия, а харизматичен род, белязан от боговете с правото да владее.    

Произход и легенди:

   Според „Именника на българските ханове“ началото на рода се свързва с митичните владетели Авитохол (често идентифициран в науката с Атила) и Ирник. Връзката с хунското наследство дава на Дуло огромен престиж в цяла Евразия.  

   Великите владетели: От този род произлизат създателят на Стара Велика България, хан Кубрат и неговите синове, включително хан Аспарух (основателят на Дунавска България) и хан Котраг (основателят на Волжка България). Последният владетел от династията Дуло по права линия на Балканите е хан Севар (до 737 г.).

     Символът IYI: Този знак (който виждаме и в центъра на Розетата) се счита за родов символ на Дуло, превърнал се по-късно в държавен герб. Той олицетворява силата, закрилата и легитимността на властта.

   Тангра: Творецът и Синьото небе Тангра (Тенгри) е върховният бог в пантеона на прабългарите и на много други народи в Евразия. Неговото име буквално означава „Небе“ или „Синьо небе“.  

  Същност на култа:
 Прабългарската религия (тенгризъм) не е била класическо езичество с десетки човекоподобни богове. Тангра е всевиждащият, безличен създател на Вселената. Той контролира природните стихии, дарява победа във война и изисква спазването на моралния и космическия ред.

     Връзката Небе – Владетел: Ханът е бил смятан за наместник на Тангра на Земята. Прабългарските владетели са носили титлата „от Бога поставен хан“ (канасубиги). Вярвало се е, че небесният бог дава на хана особена жизнена сила и мистична енергия, наречена „оренда“, чрез която той управлява успешно.  

    Свещени места:  Тъй като Тангра е самото небе, прабългарите не са строили затворени храмове в ранния си период. Ритуалите са се извършвали на открито, по високи места (култови центрове и капища, като тези в Плиска и Мадара), където се пренасят жертвени животни (често коне) и се отправят молитви към висините.  


   Връзката между Дуло, Тангра и Розетата..
 
   Двете понятия се сливат в идеологията на Първото българско царство. Родът Дуло е избран от Тангра, за да води народа под знака на космическия закон. Когато погледнем Розетата от Плиска, тя перфектно отразява тази философия: Тангра (небето и седемте планети по лъчите) обгражда и дава своята космическа сила на Дуло (знака IYI в центъра), за да управлява и пази България.