Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2017 00:36 - Някои древно български символи
Автор: kzone Категория: История   
Прочетен: 2701 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image


ИПСЕЛОНЪТ С ДВЕТЕ ХАСТИ - ІYI 

При прабългарите знакът ІYI има широко разпространение. Разпространен е върху земите където са пребивавали прабългари: Дунавска България, Румъния, Шудиково в Черна гора. Л.Дончева-Петкова посочва областите Мунтения, Банат, Южна Молдова, Южна Трансилвания, като зони на разпространение на ІYI, респ. на Отвъддунаввска България, през ІХ и Х век /ЛД-П-ЗАПСБ,стр.23/ Среща се и в Кавказ – Хумаринското градище. Подобни знаци ұ са открити и върху тухлите от Ер-курган, столицата на кидаритите-ефталити в оазиса Карш в Средна Азия.

В някои райони на България (Смоленско) знакът IYI се е съхранил и в ХХІ век, като се е поставя върху оброчни хлябове, приготвяни за различни празници.

В.Бшевлиев съвсем правилно го свързва с култа към върховното  божество. Ипсилонът с двете хасти се издълбава върху тухли, каменни блокове, керимиди, водопроводни тръби, керамични съдове, пръстени, амулети, шлемове. Неправилно се свързва с тагма, родов знак (Дуло), цифри или знак на майстора-тухлар, каменоделец и пр. Широкото разпространение върху строителни материали и керимиди съвсем ясно показва религиозния му смисъл – предпазваща, заклинателна, сакрална  формула. Да предпазва дома и обитателите му от лошите сили, гнева на бога и гръмотевиците, символ на божието наказание. В първите рунически  надписи след покръстването знакът Yсе изписва като аналог на кръста, равен нему по значение. /ВБ-П,стр.70-71/

IYI се е запазил (до реформата след 09.09.1944 г.) и като една от специфичните български букви – малката носовка - , която в старобългарски се е  произнасяла като „он”. В „Розетката от Плиска” откриваме една по-ранна форма на  - , със същата звукова равностойност – „он” или „ън”. /ИТ-ИПНПБ/ В по-късна редакция откриваме същия знак в „Таласката плочка” -  (алано-тюркски надпис от 6-7 в. открит в Киргизия) и в алано-прабългарските руни от Хумаринското градище и  Саркел - , със звукова равностойност “ут, от, ют”. /ГТ-ППЯНКВЕ,таблица, ХХХІХ/  

Връзката он-от е ясна, тъй като в иранските езици носовият изговор и преход онт-от е типична.Също в осетинскииронски ud, дигорски uodозначава дух, божествена сила. /ОРС/,/ДРС/ В.Абаев посочва сарматското od – душа, дух, също в персийски aqdām, ягнобски *wat,пущунски uda, шугнански voyd, язгулемски woyt,сариколски voyd, хинди-урду ād, ātma, бенгалскиadhyātmaкашмирски ātmārām, непалски гt, ātmā,санскрит asu - дух! /VS-ETD/ В български юда – митологичен персонаж, дух, демон. Коренът*en/*on e много древен, палеолитен и означава бог и небе, сравни със шумерското ен, енки, енлил – небе, бог, баското jainko - бог. При африканските племена масаи и самбуро, обитаващи Кения, върховното  божество  носи  името Енкай.

Интересно е че във манастира в село Равна е открит специфичен знак, наподобяващ IYI - , вписан в думата „амин”. /ВЧ-Р,стр.238/.

.

image

.

ІYI, се явяват аналози на християнския кръст, т.е. носят същия  религиозен  символ, като  знак на бога. Откриваме интересни аналогии в окуневското изкуство. Носителите на окуневската археологична култура, са втора индоевропейска вълна, появила се в края на 3 хил.пр.н.е., в Минусинск и Хакасия. Повечето  изследователи я приемат за хибридна култура, възникнала от смесването на новите мигранти с по-старите, афанасиевци и месни монголоидни племена дошли от изток, от р.Ангара. Като цяло по-старите  култове се запазват но се появяват нови персонажи, човешки изображения с три очи и рога. (www.hyperborea.ru) Намира голямо разпространение индоевропейският сюжет за “Световната, Свещенна планина”. Многобройните скални изображения на окуневци показват антропоморфен персонаж вплитащ  в  себе  си  изображението на “свещенната планина” и “световното дърво”. Нейният връх е с конусовидна форма и завършва с – образен знак или с познатия за българското око IYI в различни съчетания. В конуса, тялото на планината е изобразено „световното дърво”. Например в скандинавската руническа традиция, именно Y – руната е символ на световното дърво „йигдрасил”. В основата на дървото са изобразени антропоморфни фигури олицитворяващи земния свят. Има и изображения на свещенното животно – змията. В други изображения върхът на „свещенната планина” е изобразен като лице с три очи и различни ІYІ съчетания включително и в огледални образи. В окуневското изкуство се проследява еволюцията на IYI - символа. За връзката на българския символ, със „световното дърво” говори и един друг косвен факт.

В Германия през 11-12 в., получават широко разпространение изображенията на т.нар. „вилкообразни кръстове”. Вместо класическия кръст на разпятето, Христос се изобразява прикован към Y – образно дърво. Това е ясна метафора със все още живите езически представи със Свещенния Йигдрасил – „Световното дърво” чийто символ е руната YПодобни „кръстове” са особено на почит в Северозападните германски земи, където и християнството прониква по-късно. /ЮС,СП-КМК,стр.98/ Тук откриваме и един по-древен, езически сюжет. Според германската митология, Один (Вотан, Водан) сам се приковал към „свещенното дърво” със копието си за 9 дни и нощи.

.

imageОдин - прикован към "Световното дърво",  по А. Н. Фанталов 2000 г. 

.

Името Один, може да се обясни със скандинавското vitaрr, англосаксонското witian, фризкото witat, немското wizz, уd, Witz,  готското witую (ю –th), нидерландското wet, weten – заповядвам, или със скандинавското рr, англо саксонското   wур, немското Wut, готското wуюs, нидерландското woede – гняв. /VS-ETD/  Один е върховен бог, покровител на войните и особено наберсеркерите, т.е. най-смелите и храбри до безразсъдство войни. Римският историк Тацит посочва че германския Вотан отговаря на римския Меркурий, затова и в английските названия на дните на седмицата, срядата, „денят на Меркурий” се нарича Wednes-day – „ден на Один”. След като се приковал душата му успяла да достигне „Света на мъртвите” и да се сдобие с „тайната на руническото писмо”. После Один „възкръснал” върнал се при хората и им дал руните. Самият факт че Y – иигдрасил е връзката с „другия свят”, доказва и моите разсъждения че прабългарският Y също е символ на „световното дърво”, а хастите са връзката между „горния и долния свят”, респ.”горната и долната земя” в българските народни приказки. Често срещан сюжет в скитското изкуство е изобразяването на „световното дърво” с успоредни на него елени, символизиращи връзката между земния и небесния свят.


imageВ окуневските стели „българският IYI” се среща и като Х знак показващ два огледални триъгълника, символи на две огледални планини, т.е. горния и долния свят. Н.В.Леонтиев вижда в представата за “свещенната планина” вплетен образа на богинята-майка, прародителката. Тя е изобразена като централен персонаж в  окуневските композиции, като лице или торс със загатнати женски белези. Над лицето и  високата  коническа  шапка  изразяваща върха на планината и завършваща с мъжко лице. Това е мъжкото начало, „гръмовержецът”, „слънчевият  бог”,  символът  на  Небето. В оснвата на композицията са животните и хората, показващи земният свят на смъртните. Соларните знаци IYI са разположени както по страничните контури на конуса, така и  на върха. /НЛ-ОМГПИОК/ .

Въпросните аналогии са твърде важни за да схванем корените на  митологичните представи на тази сибирска индоевропейска първооснова, залегнала в следващитеиндоевропейски, сако-тохарски култури в Алтайско-Синцзянския район (познатите ни от китайските хроники юечжи и усуни). 

В северните части на Синцзян има открити подобни скални изображения на Световната, свещенна планина. Дори и в началото на 20 в., този символ IYI, се е  съхранил, сред сибирските племенадолганите. Според А.А.Попов, те го изобразявали върху шатрите си, за да ги пази от гръмотевици. /МК-ВП стр.36/.

На фигурата е изобразен IYI като корона според окуневското изкуство

.

В северните части на Синцзян има също открити подобни скални изображения на Световната, свещенна планина. Дори и в началото на 20 в., този символ IYI, се е  съхранил, сред някои сибирски племена,долганите. По данни на А.А.Попов, те го изобразявали върху шатрите си, за да ги пази от гръмотевици. /МК-ВП стр.36/ Знаем че и при келти, прабългари и алани, гръмотевицата е оръжието на  божието  наказание. Затова и “ипсилонът с двете хасти – IYI”, е бил изобразяван най-вече върху керемиди, тухли, шлемове, при прабългарите, за да пази от силите на злото и божия гняв. Както пише Ибн-Фадлан, волжките българи не докосвали човек убит от мълния и ги погребвали отделно. Аналогично при аланите загиналият от мълния се погребвал направо върху земята, без да се копае гроб, а тялото се заравяло с натрупването на изкуствена могила.

.

Както споменава Ат.Стаматов: „Също на десния бряг на р.Аму-Даря в района на скалните комплекси Кара-Тюбе и Челпик са открити знаци с преки аналози в българския ранносредновековен знаков материал. Между тях е и най-разпространения български знак, сигурен белег за българско присъствие - ипсилонаY. Типичен за българите знаков материал е открит и в керамиката от Кангюй, атамгите естествено се вписват в използуваните като родова символика от масагето-сармато-аланските племена знаци”. /АС-ТIРБИ,гл.7/ Интерес буди и другата форма  imageІХІ,  която В.Бешевлиев посочва в прабългарските рунически надписи като аналог на IYI, т.е знак на Бога. Той посочва че в тюркските руни това означава – възвишен, или Бог. /ВБ-ПЕП,стр.22/ Но произхода му е много по-древен от самите тюрки и се открива върху окуневските стели, като символ на “горния и долния свят”!

Аналогични по съдържание са окуневските скални рисунки, а IYI и ІХІimage е далеч




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kzone
Категория: Новини
Прочетен: 418307
Постинги: 156
Коментари: 155
Гласове: 444